Салам Strolghino

Някога не е имало хладилници или авангардни технологии и производството на изискани колбаси и деликатеси съвсем не е било лесна работа. След смилането на месото много неща можели да се объркат. Сезоните можели да бъдат твърде горещи, твърде сухи или твърде влажни. Понякога месеци труд можели да бъдат съсипани от чист лош късмет.

Затова прасетата се колели през зимата, когато студът предпазвал месото, а след това всички се молели на Бог всичко да мине добре, защото отглеждането на това прасе изисквало жертви — както финансови, така и под формата на усилен труд. Някои избирали да правят салам и шунка, а други, които живеели в подходящите градчета, били по-склонни да рискуват и решавали да приготвят Culatello. От останалите изрезки се правел Strolghino — странно е да наречем така ценния свински бут. Името говори много за страховете и несигурността на едно занимание, което и до днес е подвластно на капризите на сезоните и съдбата. Неслучайно старинният италиански глагол „strologare“ означава отгатвам, пророкувам, разчитам звездите и поличбите, както прави гадателят. Strolghino, скромен колбас, защото се прави от парчетата, изрязани от Culatello, е малко приношение към силите на съдбата.

Месото — нетлъсто, за разлика от това в други колбаси и деликатеси — се смила и овкусява, след което се пълни в мека обвивка от черва и се оставя да зрее за сравнително кратко време.

Има лек и деликатен вкус. Опитай го с домашен хляб, а ако желаеш да го поднесеш със сирене, избери неповторимото Parmigiano Reggiano.